По повод Международния ден без тютюнопушене 18 ноември Превантивният център към Община Русе, съвместно със студентския съвет на Русенския университет, проведоха информационна кампания сред студентите.
Статистиката сочи, че децата в България пушат най-много от всички свои връстници в държавите – членки на Европейския съюз, а близо 60% от всички деца у нас са опитвали цигари. Всяко трето българско дете между 10 и 19 г. е активен пушач според данни на Европейската комисия.
Статистиката показва, че влиянието на цигарите върху тийнейджърите е сериозно. Шансът обаче е в това, че един млад човек може много по-лесно да се откаже да пуши, отколкото един възрастен. Навикът е по-слаб, а пристрастяването е по-малко.
Има хора, които пропушват като възрастни при необичайни ситуации и събития в живота им, но като цяло най-примамливият период за това е в тийнейджърските години.
Младите започват да пушат по различни причини - защото е модерно; защото всички около тях го правят; защото и родителите им пушат; защото в междучасията е по-добре да са в приятелския кръг от пушачи, отколкото сами и непушачи. Но както и да са започнали да пушат, вероятно не са усетили кога са станали пушачи и са се пристрастили.
В основата на пристрастяването към цигарите стои никотинът. Еднакво вредно е пушенето на цигари, на пури, на лула, на наргиле и дъвченето на тютюн. Еднакво вредни за здравето са силните /тежките/ цигари и леките цигари. Пушещите леки цигари по-трудно отказват пушенето.
Страничната димна струя е много по-опасна от главната. Тя не преминава през никакъв филтър.
Неактивният пушач, в компанията на пушач, вдишва непречистената струя тютюнев дим плюс тютюневия дим, издишван от пушача. В него се съдържат 10% от никотина, поет от пушача.
По данни от изследвания тютюнопушенето съкращава човешкия живот средно със седем години.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай