Четвъртък, 28 Март 2024

За студентите в РУ, за техните интереси и за липсата на такива

За студентите в РУ, за техните интереси и за липсата на такива
Публикация   16:25     20 Фев, 2011 /     интервю на Румен НИКОЛАЕВ   /     670


 

Димитър Димитров- V-ти курс "Право", зам. председател на Студентски съвет на Русенски университет, от Разград

 

- Какво предстои пред Студентския съвет на РУ и пред техните студенти в началото на втория семестър Има ли начертани вече събития

 

Спонсорите на конкурса от банка в Русе имаха желание той да се проведе и през пролетта.

-   Как оценявате Вие и вашите колеги този, който вече се проведе?

-   Тази година сме доволни от избора на самите колеги, имаше и някои пропуски, но предвид, че организаторите го правят за първи път, успяхме да направим за 4-ти пореден път мис и мистър.

- Нека обаче да погледнем, да кажем, по-сериозно на една тема- тази за състоянието на духа на младите хора… Кои са приоритетите пред теб и пред твоите колеги, като студенти, и като граждани в този момент?

- Нормално е това да е образованието, успешното дипломиране и да може да приложа това, което съм научил . За повечето колеги, предполагам, също е това.

- Но всички знаем, че има и такива, които наистина учат, за да не работят, така ли е?

- Не, не съм много съгласен. Мисля, че сред моите колеги няма такива, те участ, за да покажат колко са добри, да могат да се реализират успешно като прокурори, съдии, адвокати. Въпреки тази статистика, която излезе и ни поставяше на едно от последните места, смятам, че завършилите РУ имат добро образование и ще могат наистина да се реализират успешно…

- А подобни наблюдения като зам. председател на РУ, поне не си ли чувал за такива персони?

-                     -  За да почнем да си решаваме проблемите, трябва да започнем от самите себе си, да си променим начина на мислене. РУ не може да е перфектното място и да е без проблеми. Тези проблеми трябва да се решават именно от хората, които са в университета. Аз като член и зам. председател на Студентския съвет смятам, че той трябва единствено да решава проблемите на студентите, а не на русенци- във ВУЗ-а и в общежитията.

-                     Вярно е, че основното, за което сте в университета, е да учите. Но това го правите примерно около ¼ от денонощието, през останалото време сте хора като всички,с младежки интереси, с чисто човешки потребности, с обществена позиция. До колко се чувстваш част от града, в който живееш?

-                     Не се чувствам част от този град…И не мисля, че Студентския съвет трябва да участва в политиката на този град…

 

-                     Не толкова Студ. съвет, самите студенти да се почувстват част от този град?

 

-                     За да се почувстват част или жители, те трябва да бъдат приети, да им хареса, до почувстват някакво гостоприемство от русенци. Тези, които са от Русе, наистина могат да искат и да участват по-активно да се оправят града. Но не смятам, че това трябва да прави Студентския съвет. Дали ще останат студентите в Русе или не, зависи от това какво предлага града- работни места, отношение и т.н.

 

-                     До колко студентите живеят свой собствен живот и до колко могат да бъдат отворени и да участват в живота на града, да се потърси и намери един взаимен интерес, от който могат да спечелят и двете страни?

 

-                     Виж, нека видим как мислят студентите. Първо, те излизат и най-точно представляват семействата си. Повечето студенти мислят така, както мислят и както са ги възпитали техните родители, както ги възприемат околните, с които общуват. Няма как според мен да разсъждават по различен начин.

 

-                     Да, така е, това е базата, на която те започват да мислят, но тази база се надгражда и е нормално да се променя…А как ще коментираш събитията, които стават момента в Африка, те са дело основно на младежта там?

 

-                     Бих казал, че това е дело на целия народ на всяка една държава там. Правата им са нарушени и хората протестират срещу едноличното управление. Те искат промяна, докато животът в Европа, в САЩ  е съвсем друг, има друг модел на управление.

 

-                     Да, но и тук младежите имат своите проблеми, но вместо да се опитват да ги решават, се занимават с наркомания и ред други отрицателни прояви…

 

-                     Да, но за да се стигне до тук и това да се случва, трябва някой да им го позволи. В случая обществото им го позволява. Ако едно дете не се възпитава и се остави на произвола, то естествено ще стигне до там. Ако нещата са така, не трябва да виним само младите, а възрастните, учителите…, някой не си е свършил някъде работата.

 

-                     Казваш учителите, а достатъчно атрактивно ли е заплащането в училище, за да привлече то най-добрите специалисти и педагози? Предполагам, че заплащането също е било определящо при избора ти на професия?

 

-                     На мен първо правото ми е харесвало. Колкото до въпроса за възнагражденията- мисля, че у нас абсолютно всички са недоволни от това, което получават. Но учителите като протестираха, им вдигнаха заплатите…Поне 600 лева взема един учител, за разлика от една медицинска сестра, която получава 354 лева- и те са недоволни. Абсолютно навсякъде има недоволство…

 

-                     До колко студентите се интересуват от политика, своето мнение и какво мислят колегите ти?

 

-                     Аз се интересувам от много работи- с интерес слушам и чета новини- имам такава потребност. Чета теми, свързани с икономиката, с политиката в страната. За колегите ми, до колкото имам представа, процентът с подобни интереси е наистина малък, просто имат други интереси…

 

-                     Какви са те, такива, каквито са на техните родители, така ли?

 

-                     Ами да, винаги у нас е било да обичаш и да предпочетеш по-лесния начин на живот, забавлението…

 

-                     Кой определя политиката и начина на живот в един град?

 

-                     Управниците, тези, които са избрани. А те са избрани заради това, което са обещали в предизборните им платформи.

 

-                     Не смяташ ли, че досегашният модел на управление кара младите хора да бягат от тези неща?

 

-                     Да, това е точно така. Заради обещанията, които не се изпълняват. Но има и друго. Хората наистина бягат от проблемите, загърбват ги и ги оставят във времето, а те се наслагват. Това отлагане във времето прави проблема още по- голям. Казваме, че сме работливи, а това не е толкова вярно.

 

-                     Чувал ли си работодатели напоследък да казват, че при тях кандидатстват хора за заплата, а не за работа?

 

-                     Не зная, по-скоро не съм съгласен. Според мен има голяма конкуренция на пазара на труда. Затова част от хората си мислят, че едно място се заема с връзки и с познати. Колкото за заплатата- когато си гладен, тя не е определяща. Ситуацията в момента е такава, че да станеш дори една „лелка” /чистачка/, трябва да имаш познати.

 

-                     Остава ли ти време и въобще, разхождаш ли се из Русе, може ли нещо да се подобри?

 

-                     Русе може да бъде един чудесен европейски град, само да искат тези, които го управляват. И по отношение на реката, и на архитектурата. А това може да стане, когато русенци спрат да бягат някъде другаде, когато почувстват града си достатъчно свой.

 

-                     Смяташ ли да останеш в Русе, завършваш тази година, или ще се върнеш в Разград?

 

-                     Няма да се върна в Разград, а дали ще остана в Русе зависи от това, какво мога да получа като реализация. Лично аз за себе си не смятам да бягам в чужбина…

 

-                     Не смяташ ли, че животът все повече отчуждава хората едни от други, това чувства ли се при студентите?

 

-                     Дали се отчуждават, трудно ми е да кажа, но определено не са единни. Живея в общежитията, където сме 1600-2000 човека, живеем по-различно от това, което е извън тази територия.

 

-                     Чувстваш ли се готов за живота?

 

-                     плаши ме… Всеки като завършва, носи достатъчно енергия и има достатъчно амбиции. Но идва момент, в който трябва да загърбиш детските си виждания, безгрижния до голяма степен студентски живот. В повечето случаи има кой да помага /тези, които са работили по време на следването, се предполага, че вече са усетили живота/. Аз имах късмета да не работя през студентските си години. Но използвах времето да видя живота по един по-различен начин, да вляза в една структура, която ми позволи да се запозная с голяма част от студентите, да видя техните проблеми и да се помъча до известна степен да им помогна, сам. Оказа се, че това е доста трудно- една птичка пролет не прави. В същото време нещата се променят- идват нови хора, които имат други интереси, различни от моите, на един завършващ студент.

 

-                     До колко познавате живота  на вашите връстници в другите европейски държави? Колко пъти си излизал зад граница?

 

-                     Един път, и то сега, в Сърбия.

 

-                     Добре, ти си един млад и образован човек. Но ти добиваш представа за Европа от интернет и от телевизията. Не ти ли липсва общуването с твоите връстници от старите европейски държави?

 

-                     Нова обаче не е причина да съм решил, че ще остана да живея и работя в България. Едно е да отида и да опитам някъде как са нещата, друго е да отида да живея за постоянно. Но съм съгласен, че трябва повече да се прави в тази посока- да има обмен чрез различни форуми, където освен знания, да се обменят и чисто човешки впечатления. Освен това смятам, че медиите недостатъчно отразяват европейската политика. Когато не познаваш дадено нещо, изпитваш чувството, че нарочно те държат настрана от тези неща, от всички тези механизми, каквито са европейските фондове.

 

-                     Добре, и как може да се променят нещата и те да започнат да се случват? 

 

-                     Според мен нещата може да се решат генерално чрез промяна на изборния кодекс. Тук не става въпрос за една политическа сила, ами за всички. Съществуващите проблеми са се наслагвали, тъй като не са избирани хора, които да бъдат качествени и които са искали да решат този проблем. Назначават  се хора по политически причини, които са влизат в политиката от съвсем друг интерес, явно, след като вече толкова време не можем да решим едни и същи проблеми. Не се назначават качествени хора- експерти. Всяка нова власт си слага свои хора, които рядко знаят какво и как да правят. Грешките се наслагват, избирателите дават вота си на други, те обаче постъпват по същия начин, допускат нови грешки и не решават съществуващите. Явно не се дава път на онези, които разбират и могат да оправят нещата. Така нещата се повтарят…

 

-                      

 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha