Три милиарда евро са необходими за непостроените 250 км от "Хемус", магистрала "Черно море", Русе-Велико Търново, тунела под Шипка и под "Петрохан", съобщи заместник-министърът на регионалното развитие Валентин Йовев. Добрата новина е, че към тези проекти има инвеститорски интерес.
Свързаността между регионите и хората е важна - за обмяната на стоки, на идеи, на работна сила. Стара планина, която разделя страната на две части, донякъде е препятствие за връзките между Северна и Южна България. От една страна, за да се използват предимствата на всеки регион на страната, а от друга - да се намесим в евроинтеграционните процеси. През България минават пет от европейските магистрални пътища, но между тях няма истинска връзка и потенциалът им остава неизползван за икономическото развитие.
В момента Северна и Южна България се свързват единствено през планинските проходи. Двадесет от всичките 40 такива съоръжения в страната се намират в Стара планина. Според АПИ всички проходи през Балкана са много натоварени целогодишно, а и като пътна настилка са в много лошо състояние. На този етап едно е ясно - пари за нови пътища през проходите няма. Тунелите са другата възможност за улесняване на връзките между районите в двете части на страната. Въпросът е къде да бъдат прокарани. Засега най-голяма е вероятността да бъдат реализирани тези под прохода Петрохан и под прохода Шипка. Идеята за бързо преминаване през Стара планина през първия датира от 50 години., а за тунел под Шипка се говори повече от 100 години. През тази година ще стартира прединвестиционно проучване за пътя от Монтана до София, който включва и проекта за изграждане на тунел под прохода Петрохан. В ход е работата по обхода на Габрово, а той е свързан с прохода под Шипка, който пък е приоритетен проект за периода 2017-2021-а. Той е ключов за бързата връзка между двете части на страната, но засега е само на хартия.
Тунел под Шипка ще има
Обходният път на Габрово чрез бъдещия тунел под Шипка е част от Трансевропейския транспортен коридор ІХ - Букурещ - Димитровград - Александруполис. Той е възлов за развитието на транспортните потоци в посока Север - Юг. Това трасе е важен структурен участък, свързващ Финландия и Русия с Гърция през Румъния и България. Така би се осигурила връзката между "Дунав мост" край Русе и автомагистралите "Хемус", "Тракия" и "Марица". Тунелът под Шипка би решил проблемите през зимата, когато част от проходите се затварят поради лоши метеорологични условия и пречат на работата на логистичните и транспортните фирми.
В момента се разработва разширен идеен проект за тунел под Шипка, който ще е с дължина 3.22 км и ще е най-дългото тунелно съоръжения в България. Разработката ще се осъществи на два етапа и включва извършване на подробно геодезическо заснемане в зоните на порталите на тунела, геоложки доклад и избор на вида на системите, свързани с експлоатацията на тунела. Индикативната стойност на проекта, която включва изграждането на тунела и пътната част към него със съответните съоръжения, е 520 млн. лева. С решение от 22 май 2015 г. Министерският съвет потвърди ангажимента на страната за строителството му.
Водени са разговори с няколко фирми, които имат интерес за получаване на концесия на тунела под Шипка, съобщи заместник-министър Валентин Йовев през юни пред Пловдивския икономически форум. На форума "16+1" през юли пък бе подписан меморандум с четири китайски компании - основно с държавен капитал, които биха изградили не само тунела под Шипка, но и изцяло магистрала "Русе - Велико Търново" към Шипка и "Дунав мост" на Русе - Гюргево.
В напреднала фаза са и проектите за обходните пътища на Казанлък и Шипка. Според Йовев изграждането на тунела няма проблем от техническа гледна точка, но финансиране все още не е осигурено. Няма и конкретен проект, срокове за реализирането му, въпреки че България е поела ангажимент през Брюксел да го построи заради инвестираните европейски средства в обходния път на Габрово. За държавата ще е по-трудно, ако го строи само с бюджетни средства. По думите на Йовев въвеждането на тол системата ще генерира повече средства, които могат да позволят проектът да се завърши в бъдеще с пари от бюджета.
Прокарването на тунел в района на Централна Стара планина е в съзвучие с програмата за изграждане на инфраструктурата по Общоевропейските транспортни коридори, приета на Втората конференция на министрите по транспорта през 2013-а. А този проект се вписва в карето между ІV, VІІІ, ІХ, които са сухопътни, и VІІ - по река Дунав, общоевропейски транспортни коридори. Тунелът под Шипка открива най-добрите възможности за поемане на транзита на товари и пътници в четирите посоки в света.
Това съоръжение разширява връзките на север към река Дунав и съответно към Централна и Северна Европа и на юг - към Кавала и Бяло море. В европейски план можем да разглеждаме значението на тунела под Балкана и в по-далечен план - в контекста на връзката Северно море - Егейско море.
Преди седмица правителството отпусна допълнително 36.2 млн. лв. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2018 г., за да финансира изграждането на "Обход на гр. Габрово" - Фаза I. Те са част от предвидените в държавния бюджет пари за изпълнението на проекта през тази година - до 100 млн. лева. С този път значително ще се намали времето за пътуване, ще бъде изведен транзитният трафик извън Габрово, а се облекчава и трафикът в национален и международен мащаб, ще се повиши безопасността за пътуващите. Проектът ще осигури една от най-преките пътни връзки между Северна и Южна България по направлението на общоевропейски коридор IX. Предвижда се средствата да се използват от Агенция "Пътна инфраструктура" за разплащане на строително-монтажни работи, строителен надзор и проектиране на разширен идеен проект на тунел под връх Шипка. През 2019 г. трябва да започне възлагането на строежа на обекта, обяви регионалният министър Николай Нянков по време на парламентарен контрол. Общо 520 млн. лв. е индикативната стойност на проекта, която включва изграждането на тунела и на пътната част към него със съответните съоръжения. Разглеждат се различни варианти за финансиране. Той ще бъде изграден, ако има свободен ресурс в рамките на програмата "Транспорт и транспортна инфраструктура", или със средства от държавния бюджет.
И Bидин настоява за тyнeл пoд Cтapa плaнинa
През януари тази година жители от Северозападна България отново излязоха на протести с искания за изграждане на тунел под прохода Петрохан. Те поискаха от управляващите да инвестират в прокопаването на съоръжението, което да намали дължината на пътя Монтана - Берковица - София. Хората в региона отдавна настояват за такъв тунел и често са получавали предизборни обещания, че ще го получат . През 2008 г. е имало процедура за предпроектно проучване, но така и не е изготвен проект.
Според кметове от района такова съоръжение е много нужно, за да дойдат инвеститори в Северозападна България. Още повече че и нaпpaвлeниeтo зa Coфия и Kyлaтa пpeз Πeтpoxaн улеснява връзката с Гърция. To би cĸъcилo мнoгo пътя дo Coфия заедно с другите ползи - пo-мaлĸo paзxoди, пo-мaлĸo aмopтизaция нa пpeвoзнитe cpeдcтвa и би облекчило трафика по aвтoмaгиcтpaлa "Xeмyc" в yчacтъĸa Бoтeвгpaд - Coфия.
Идеята за тунел под Стара планина при прохода Петрохан датира от 1962 г., но никое българско правителство досега не се е заело с реализацията й. Съоръжението е заложено в областния план за развитие на област Монтана и в стратегията за развитие на Северозападна България, но засега не е ясно кога проектът ще бъде реализиран.
Пет варианта за тунел под Петрохан са разработвани през годините. Основните са три, а останалите два са за малки тунели. Най-интересният и най-ефективен вариант е този с дължина 9.2 км, който е и на най-малка надморска височина - 1060 метра. Сега, за да преминат през Петрохан, автомобилите се изкачват до над 1400 м по завои и по второкласен път. Според изчисленията този тунел с модерен скоростен път от Монтана до София би струвал 450 млн. евро. Вторият вариант е за седемкилометров тунел на по-голяма височина -1100 м, а прогнозите го оценяват на стойност 320 млн. евро. Третият вариант предлага тунел от 3 км, който е на 1220 м надморска височина, а изграждането му би струвало 180 млн. евро.
Скоростното трасе от Видин до София и оттам към Гърция е по направлението на трансевропейския коридор №4, но този проект в последните години остава на заден план. Закъсняхме да го разработим заедно със строежа на "Дунав мост 2". Конкурентният коридор Х през Сърбия и Македония към Солун се изгражда много бързо. Сега за България приоритетни са оста Ориент-Източносредиземноморска, както и оста Рейн-Дунав. Пътят по актуалната ос Ориент-Източносредиземноморска, която започва от Германия, минава през България и свършва в Кипър, заобикаля Петрохан.
Надеждите на Северозапада за изграждане на съоръжението се възродиха, след като в средата на август Агенция "Пътна инфраструктура" пусна обществената поръчка за изработване на прединвестиционно проучване за трасе по направлението Монтана - София, с тунел под Петрохан. Целта е бъдещият изпълнител да посочи минимум три варианта за развитие на ново пътно трасе с тунелно преминаване под Петрохан. Въз основа на извършеното проучване трябва бъде определен пътният габарит на направлението. Ще бъдат проучени необходимите капиталовложения за реализацията на проекта, както и разходите за поддържане и годишна издръжка на пътя и пътните съоръжения. След приключване на прединвестиционното проучване следва процедура за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), въз основа на която ще бъде взето решение за одобрение на вариант за бъдещото трасе. След влизането в сила на решението по ОВОС ще се пристъпи към изработването и на идеен проект по одобреното трасе. Индикативната стойност на обществената поръчка е 500 000 лв. без ДДС, а срокът за изпълнение - 180 дни. Критерият за оценка на офертите е "икономически най-изгодна оферта". Кандидатите могат да подават офертите си до 27 септември.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай